Sep 15, 2012, 3:59 AM

Безмълвно 

  Poetry » Love
673 0 4

Изпратих те,

с чаша скъпо шампанско

тържествено отпивах те –

по глътка!

След всяка 

дълга пауза правих,

отново да усетя тебе

и... онази тръпка!

 

Сбогувах се,

с дима на качествена пура -

изпуших я във твоя чест!

Със всяко дръпване си спомнях всяка дума

и всеки малък, нежен жест.

 

Довиждане.

Със тебе всичко беше нереално.

Отпивах с устните ти новите отрови.

Държах се лудо, глупаво, скандално!

Изпитах много чувства – нови!

 

Сбогувам се,

но как ли се изпраща мъж,

с когото само мигове си си крадяла?

Като улица след септемврийски дъжд -

оставам тиха... всичко премълчала.

© Миа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??