Вятър разпилява шепата спомени.
Пясък морски полепва по дланите.
Вълни препускат, лудо подгонени
от зовa копнежен на чайките.
Двама стоим на брега умълчани,
думи стаили в прегръдката залезна.
Нямо повтаряме словата неказани
и избелели от времето обещания.
А морето синее нехайно,
запечатало в миди хиляди мигове,
и рапани нашепват омайно
обетите наши, отдавна забравени. ...