Живота се държи високопарно
със хората и техните контузии
и все се разминава, безнаказано.
(Кой може да го съди за илюзии?)
Че ние сме умирали от жажда,
а други са се давили в любов -
Виновен ли е той ако ни ражда,
или, че му робуваме до гроб?
Приспивно бе това ни съществуване.
Събудихме се в миналото време,
когато за начало се сбогувахме
от страх, че може вечно да се слеем... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up