ПРИЗРАКЪТ:
Заспи ли този град бетонен в мрак
от гроба се събуждам жадно аз
и призрачно ефирен литвам пак
към тебе, бързо, в полунощен час.
Стени не ще ме спрат и ни стъкло,
дори с метал бронирани врати
и гледам - странно, в мекото легло
сънуваш нещо неспокойна ти.
ТЯ:
Сънувам, но кошмари са... Любов.
Отрязъци от просешки трохици са. ...