jessica (Наталия Стоянова)
2 6
Jan 30, 2008, 8:48 AM

Безнадеждна любов 

  Poetry
986 0 3
Само спомените ми остават
и болката в моето сърце.
Място там за тебе пазех,
мястото, което ти никога не зае.

Лицето ти красиво и
нежните черти,
всичко остава в моите мечти -
там ще бъдеш ти завинаги!

Една любов голяма, а всъщност -
една несбъдната мечта!
Защо се случи с мен това?
Питам се и аз сега?

И в този миг среднощен единствено
мисълта за теб крепи ме.
Спаси ме!
Спаси ме ти от тъгата мрачна и болката в сърцето!

Дай ми частица от своята любов!
Дай ми парченце от твоето сърце!
И един миг прекаран с теб -
и това е нещо...

Душата си дарявам на дявола дори,
с теб да бъда аз поне за миг,
една минута,
една секунда с тебе той да ми дари!

Зная, животът е жесток!
Ти сега някъде празнуваш
или си с твоята нова любов!
А аз?

Аз съм тук с мисълта за теб,
от която не мога да избягам,
не мога да се скрия!
Животът е жесток, вярвам в това!

Несподелената любов ще се старая
да забравя,
а с мъничкото си сърце на теб желая
една голяма, истинска и СПОДЕЛЕНА любов!

А аз ли?
Аз ще се оправя!
Срещу тези пречки
сама съм свикнала да се изправям!

© Наталия Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е хубаво
  • Благодаря за съвета
  • E-e-eй, не е нужно да я забравяш. Ако човекът си струва, запомни го. След време ще видиш, че е останала една много приятна топлина от цялото упражнение. Тогава, когато някой ще ти предложи любовта си от цялото си сърце.
    А ако този, несподеления, не си струва - пак не го забравяй. Помни го, за да не повториш хлътването в нещо подобно.
    При всички случаи - успех с писането. То определено помага

Random works
: ??:??