Китарата отдавна е без струни,
замлъкнали са всичките акорди,
а песните - останали без думи -
изтичат от сърцето на фиорди.
Гласът ми е пресипнал, дрезгавее,
звънлив ехтеше, а сега - приглУшен.
Отдавна съм забравила да пея
и песните ми няма кой да слуша.
Отлитнали са всичките надежди,
заминали са с птиците на юг.
Вън пролет е... И все натам поглеждам.
Поне една да се завърне тук.