bela (Павлина Ненова)
39 147
Apr 24, 2008, 2:51 PM

Безнадеждно 

  Poetry
1134 0 5

Гледам през прозореца навън,

а през душата ми се процежда

непоносимата, разяждаща тъга,

за това, че съм сама и без надежда.

 

А есента сега ми се присмива,

че искам лятото да ме прегърне

и отказвам да повярвам, че то

е свършило и няма да се върне.

 

Едно отронено листо политна

и в полета му аз съзрях

това, в което не исках да вярвам

и изведнъж изпитах страх.

 

Промяната усетих със сърцето,

тя остави в него своите следи.

Болезнено осъзнало, че няма кой

от настъпващия студ да го спаси.

© Павлина Ненова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А след зимата винаги идва пролетта.Поздрав !
  • Много е тъжно и безкрайно хубаво.Поздрави!!!
  • Казали са го вече - винаги отнякъде изниква надежда,дори когато най-малко очакваш.Силно написано.
  • А есента сега ми се присмива,

    че искам лятото да ме прегърне

    и отказвам да повярвам, че то

    е свършило и няма да се върне.


    Лятото пак идва, надявам с него и надеждите
  • Тъжно...но хубаво написано!
    с обич, Павлина.Винаги има надежда...
Random works
: ??:??