Не ми останаха сълзи да плача вече,
а надежда не остана за празното ми тяло без душа...
Отблъсната от всеки, така живея аз...
Измъчена от болка...
Не търся път, особено пък светлина,
и трябва да направя важен избор сега...
Да продължа или пък да остана тук...
Лежаща гола, облечена в дрехите на смъртта,

аз търся изход, просто да спра това...
Но няма начин искам да съм сама...
Това, което случва се с мен, не е за първи път...
Едвам-едвам, все пак продължавам,
слаба като вейка, аз се чупя...
Няма смисъл да живея, въпреки че искам.
Това, което спира ме, не мога да го изрека...
Не ми останаха сълзи да плача вече...