Хайде да спим върху облак

пухкав, розов, въздушен,

твойте пантофи крилати

в мойте коси да се сгушат.

Хайде да дръпнем дъгата

близо, по-близо в душата,

целуни с небесната страст

нашта мечта хвърковата.

Сияние виждам зад тебе,

Сияние, по-синьо от мрака,

по-нежно от бебешка кожа,

но с тъмна, разкошна позлата.

Не позволявай на бога Нептун

да преобърне нашия рай,

не позволявай на бойния щурм

да развали таз магия докрай.

Отвори свойте бели очи,

отвори ги със сините длани,

помогни ми да скоча оттам,

помогни да изгоня тез врани.

Оставете ни топъл покой,

оставете ни там да заспим

и забравете думата кой

щом свободата си ревностно браним.

Той е съгласен със мене

да се пазим от вашето варварско племе,

аз съм съгласна със него,

не ни пука, дори за вас да сме бреме!