Безоблачно мълчание
тече във вените на тъгата,
а старото изстрадано познание
се усмихва в нозете на съдбата.
И когато сутрин прогледна,
тогава дъждът се изсипва без жалост
в изпита, оплюта, навъсена бездна
и всички поеми отиват на халост.
Във улични локви и кал
измивам страха от света омърсен,
и под петна, и болка, и горест, и жал
намирам старите сили за новия ден...