Дори насън сърцето ми се стяга
от страх, рисуващ с черни щрихи
в душата ми, която се напряга
да чуе стъпките ти тихи.
Безспир часовника тик-така,
стрелките му и миг не спират.
От скръб сърцето се разплака
и сълзите в мен напират...
Нощта изпълва ме с видения
и ме потапя в тревога,
но не от глупави съмнения,
с които да се справя мога. ...