БЕЗПЪТИЦА
Потресена, душата ми днес плаче...
Изсипвам пълно върху равно пак,
от него ме обвива лепкав мрак.
Край мене само болката ми крачи...
Съмнение ме лизва, като пламък
и пусто в празно да налея аз
опитвам се в сгъстяващия мраз.
Затворена съм в омагьосан замък.
Катурна се денят и се разсипа
в краката ми с последна светлина.
Очаквам те, изгрей за мен, луна! ...