Когато съм по-ниска от трева,
тогава не вълни цунамита във мене вият.
Когато стапям в мене вечерта,
звездите не танцуват, а със мен ридаят.
Тогава чувам как плющи дъжда
по вените ми, как тъга се плиска.
Когато тъжното във мен надвие радостта,
душата ми сърцето ми притиска.
O, Боже, колко ми тежи живота...
когато пукнат грош дори не струва.
От лицемерие, лъжи и суета
за гуша всичко ме притиска... ...