В мене се накъсаха картините.
Спомени от вчера вече нямам.
Няма за какво да плача, или да се зарадвам.
Ей така, на безпътие стоя,
не бързам за никъде, а и няма смисъл.
Не искам нищо да си спомня,
но не искам и да се уча...
Нямам часовник със стрелки,
не зная нито дата, нито месец...
Не обичам да се нося по течението,
но не мога и срещу него да вървя...
Само се моля ...