Безпътие
И такъв си остава - безименен,
този наш пустинен рефрен.
Изгуби се в нищото скитника,
в лабиринт от мечти заблуден.
С плахи стъпки пристъпва тревогата -
недозряли жита в угарта.
Няма зрънца дори и от спомена,
само стръкчета суха трева.
Натъркаляни в жълтите пясъци,
в преспи дюни тихомълком пълзи
самотата на пустинните кактуси ...