Безпътие

Jun 12, 2014, 12:21 PM

Poetry » Other

864 0 5

Тревожи ме накъсаният сън
сред бялата ми, като призрак, стая...
Студено е.
Един самотен влак навън
лети към свойта празна гара,
където никой никого не чака...
Един семафор...
За сбогом вдигната ръка,
студена като къс желязо.
Студена... като вечерта,
в която неусетно се стопяваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безпътие

Want to read more?

Random works