И грачат безлунни кошмари в нощта,
остаряла от липса на сън и вълнения.
С пробита цигулка загребваш страха
от слепите мисли и чуждото мнение.
Посипана с пепел си тръгна на пръсти
последната блудна, разпътна мечта.
С пробити обувки, с напукани устни,
със празния куфар и с празна душа
събираш по пътя си глух детелини
и търсиш късмета сред рохката пръст.
Невидим, неискан край тебе премина
последният смисъл, последният кръст.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up