Какво стана с нашата красива любов?
Къде се изгуби оная нестихваща нежност,
която гореше като огън в очите ти,
от която ме изпепеляваха ръцете ти?!
Сега си толкова безразличен и студен.
Забравих какво е да си обичана, желана...
Стоиш, мълчиш, сякaш съм прозрачна,
и в стаята сте само ти и тишината.
От сълзи и мъка душата ми ръждяса,
Светът край менe стана черно-бял
и лутам се из мрака, търся я някъде там -
красивата ни любов, но дали ще я открия пак?