Дотолкова си втренчен в мен,
дори смутен,
че ми призлява от подобно откровение…
По-истински е делничният ден,
когато все си помечтаваме промяна
и остава само обещание в безвремие.
Дотолкова съм близо, дъх до дъх,
а всъщност съм далече, отстрани,
че бесовската смес не е дори презрение.
Не ми се мисли, ни за Дюрер, ни Дали.
С кръвта си знам, че всичко е в цвета,
без алегории и капчица съмнение.