Mar 9, 2008, 2:35 PM

Безразлична 

  Poetry » Love
797 0 11

Очите ми скърцат.

Ръждясаха

от соления блясък на преструвката.

Ръцете ми помнят

разликата...

Да изкрещя името му не се владея.

Дори кожата ми сякаш

аромата

на неговата ласка и целувка носи.

А ти не виждаш...

Жената

пред теб за разбирането ти проси.

Цялата съм любов,

голямата,

жадуваща да се слее с простора.

Невидимият ти оков

ме спира.

Подари ми криле, ако наистина обичаш моята усмивка.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря ти имам и още талант занимавам се и с мн др неща
  • Цялата съм любов,

    голямата,

    жадуваща да се слее с простора.

    !!!!!
  • Много ви благодаря, приятели!Веси, мила всичко е наред. Обичаме се още!Той ме търпи вече повече от 4 месеца. Искам да излезем на кафе с теб!
  • Много е хубаво!"Подари ми криле, ако наистина обичаш моята усмивка."Страхотен и неочакван финал.
    Само че малко ме озадъчи..Надявам се,че си добре.Знаеш,че можеш да разчиташ на мен,ако има нещо,което те измъчва..или просто да споделиш.Прегръщам те!
  • Прекрасно е,Танче!Много,много ми хареса!Цялата си любов!Поздрав!
  • Смислено и красиво пишеш,
    удоволствието е мое!!!
    (оков или обков си искала да напишеш, миличка?)
  • закъде сме без криле...
    без тях сме мъртви!
    няма я надеждата без крилете!!!
    няма ги мечтите!
  • Отново ме докосна! Много е хубаво! Поздрави, Таня!
  • Прекрасно!Вълнува ме твоят стих!
  • Великолепен стих!Поздрав,Таня!
  • Много хубаво!!!Поздрав
Random works
: ??:??