Безсилие

Aug 7, 2013, 1:34 PM 9 yr

Poetry » Phylosophy

5.0 / 3

594 1 5

Ден след ден, час след час,
миг след миг,
всичко това се повтаря отново...
Сякаш времето спира
и в предсмъртния вик
разтопява прозрачни окови...
Болно от еднообразие,
умиращо от хладнокръвие...
То ни моли за нежност и сила...
В бяла фантазия,
в сиво безмълвие
мълчаливо в дома си заспива... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Царството на сънищата
Intuit

Omniscience is empty I don’t want to know everything I don’t even want to know you The evidence is n...
Revelations from within

As the sun sinks gently into the waters, as the sky darkens and light falters, sleep and passion lay...
My Only Fail

Loud and clear We Said That all sentences reset the Mind's ability to rest, but we changed the set.....

More works »