Опитваш се с нещо да помогнеш,
опитваш, но оставаш неразбран,
после те сочат с пръст и те съдят,
и удрят, и целият ставаш във рани.
Опитваш се човек да го направиш,
говориш му човешки, че сгрешил,
а той насреща се пули и кани,
с поглед наркомански, изтрещял.
Накрая оставяш глупакът наивен,
да скита, да броди, да пада в калта.
Слепците усещат, дори да не виждат,
когато се блъснат в бетонна стена.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Димитър Драганов – 28.08.16 г.