Нейде там, на широкия сив булевард,
с усмивка, разчупила твърдия асфалт,
тъй самотна, израснала на белия свят,
стои малка тревица, оцветена в нежен зелен цвят.
Коли забързани, хора намръщени, ежедневно
потъпкват нейните мечти небрежно.
Безмилостно черни гуми по нея минават,
садистично обувки прашни злобно я стриват!
Безсилна и малка срещу големия град,
сякаш още е жива, на инат!
В очакване нощта да и даде закрила,
за да се изправи на другия ден с повече сила ...