Когато и да пожелая нещо - тебе все те няма... Въздишки, празни нощи и самотни свещи останали, безмилостно догарят. Във тази безконечна мъка, стоя и давя се... и тлея... Не мога даже да се смея. Така далече си,за Бога! Не мога и не мога... Това е ад... Празното легло студено, пълно е със сива болка... Пропито е със мойта мъка и с моите сълзи е изгасено... Имаш ме когато пожелаеш, имаш тялото ми и душата наранена, която само тебе търси... Играеш си нали? Игра в която бързо ставам отстранена... Знаеш ли? - Сърцето ми от обич би те изгорило. Устните ми жадно биха те изпили. Повярвай ми... Обичам те безсилно, мили!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Дано той ти отвърне със същатата сила!
Поздрав за чудесният стих!