В страстите горещи

изгубена сега,

лутам се аз нощем,

а денем съм сама.

След залеза фалшив

светлина ме озарява

и с всеки миг красив

нещо в мен се съживява.

През нощите прохладни

в огън аз изгарям,

докосвам твойте устни,

в измислен свят попадам.

Безмълвна тъмнина

нежно истината скрива,

но ярка ледена Луна

иронично се присмива.

Жалка, но щастлива,

с усмивка пак заспивам,

слънчев лъч проблясва

и сълзите си прикривам.

Отново ден на самота

в реалността жестока,

безразлична съм сега,

а в мен бушува болка.

Всеки залез е измама

и всеки изгрев е тъга,

сърцето тръпне за промяна,

но е безсилно пред нощта.