ellyst (Ели)
136 868
Aug 31, 2007, 5:15 PM

Безсилно 

  Poetry
716 0 8
Потърсих вдъхновение в очите му.
Проряза ме със острите си зеници
и времето се сгромоли мъчително.

Не зная как да разплета кълбото,
оплело сетивата ни. Безчувствена,
ръката ти бе на Пегас крилото-
сега руши с наслада старо лустро.
Горещи ветрове подпалват устните.
Оставят ги безмълвни, в отчаяние,
неугасени, неотпили лек от купите
налети със миро за покаяние.
Посяхме ветрове и жадни чакахме
от тях да изкласят сърдечни бури.
В постели от зефир щастливи лягахме,
градяхме със любов въздушни кули...
Със грохота на хиляди светкавици
(по Зевсовски) раздавахме телата си.
Мечтаехме за скучни общи навици.
Измисляхме портрети на децата си.
До гуша ми дойде от меланхолия.
И искам смелост, за да те загърбя.
Сърцето ми обаче, в своеволие,
отказва да постъпи толкоз мъдро.

Не смея да погледна във очите му.
Във празнотата им изгубвам стари спомени.
От безразличие умира се мъчително.

© Ели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Последните три реда... Яко!!!
  • Талант избрал да се облече в думи!
  • !!!
    Накрая все пак безразличието(както всичко останало) ще се окаже временно състояние..Надявам се!
  • Много ми хареса. Много!
    По-добре меланхолия, отколкото безразличие, не мислиш ли?
  • О, парнар, дори не смея да се сравнявам с Ахматова... Но казано от теб е невероятен комплимент. Благодаря!
  • Страхотно пишеш, Ели!!! Поздрави!!!
  • Боже, колко тъжно и красиво! Прекрасен стих.Да е светло на душата ти , Ели.С обич и бъди щастлива.
  • Елии, това много хубаво звучи, мила! Поздрав!
Random works
: ??:??