Jun 29, 2008, 1:23 PM

Безсилно време 

  Poetry
621 0 10
Спрях живота си -
стрелките не отмерват

годините,
прелитащи през мен.
Уморено остават там,
където
е стихнал спомен,
непонятно как спасен.
И времето остава разюздано
напред-назад
да търси всеки час,
минути, отлетели като ято -
но не на юг,
а някъде във нас.
Поспри и ти!
Във себе си се вгледай -
от бързане си станал беловлас.
Счупи стрелките,
спри това летене
на необуздан живот
в безкраен кръговрат.
И времето безсилно ще прониже
със вик от ярост своето небе -
небе,
в което ние ще сме вятър
от бури раждан,
от любов спасен.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??