От тихото изплува самота –
прозя се, поразходи се и седна…
обърна в ежедневие деня
и кръсти светлината непрогледна.
Опита се във вечност да пребъде,
откраднала веселие и смях,
като безкрила нощна пеперуда
на лампата залепнала от страх.
Взривих я, разпокъсах я без жал,
прокудена в най-веселото кътче,
обрекох самотата на провал
оставих я самотна да се мръщи!