Аз съм толкова апатична към чувството "живот",
което с никое от сетивата си не мога да усетя.
Превърнах себе си в един безумен графоман -
в безсмислените думи търся своята утеха.
А ти си толкова сляп и не се опитваш да прогледнеш.
Създаден си от болка, в клетките ти има скръб.
Думите ми те преследват и май развиваш вербофобия.
Аз съм толкова нещастна, но пък ти си винаги такъв.