Четири порутени стени,
иззидани с камъни от старото гробище
или черна магия на някакъв скитащ вълшебик,
избягал далече, за да се скрие от себе си.
Стените са сиви и грозни,
назъбени зъзнат насреща ми
и чувам как
от недрата на душата ми
се отронва писък,
но Тишината ме хваща за гърлото
и аз мълча пред вратата на нищото.
Гледам как някакъв свят се пречупва, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up