Аз вечно ще живея. Не насън.
Не в блянове по детски неузрели.
Не казвам аз, че няма да умра –
умираме сред болки и раздели.
За да възкръснем някой ден и час,
да сътворим душите за безкрая.
Посоките и времето са с нас,
участваме без страх,
че сме забравени.
Промъкваме се в много светове,
тълкуваме човешките желания.
А творчеството тайно ни зове – ...