Един поне
начин да се постигне
безсмъртие:

Да се пресъшие одежда
от морфи кашмирени,
може би семпла
с подплата надежда,
или пък - с нюанси
самодивско-чемширени.

Да се сподели
без жал или капка
от фалшиво прискърбие
с всеки бил някога мъртъв,
сучещ от пъпна връв кръв.
Със пустинно двугърбие,
със шал и със шапка
да се раздели.

Нужда. Изначалната
е от смисъл и от премекост -
за огнеобрамчената,
душесъдържаща крепост.
А някоя друга такава -
Животноинстинктска нелепост.

Да се подскаже Живот.
Да се споделя Животът.
Живот за Човека.
Вовеки.