О, вечност, нещастие! О, враг!
А ти, миг, си тъй нещастен, празен.
Никога не ще преминеш отвъден праг,
винаги ще бъдеш тъй презиран, тъй мразен.
Времето за мен е спряло.
Няма ги романтика, желание и страст.
Всичко около мен е скучно, остаряло.
Аз вече над съдбата нямам власт.
Повярвайте, живот, свят, вселена...
Вечно за да сея грях по таз Земя...
Тъй сляпа, безсилна, осквернена...
Аз никога не бих посмяла... дори да се родя!