Безсмъртно слънце грее силно над мен…
Усещам лъчите му… как ме пронизват…
С кръвта ми се сливат… по вените текат…
И бавно, с чувство се изнизват…
Безсмъртна луна ме преследва в сънищата,
докато бягам… в търсене на мечтите…
Осветява в светло синьо пътищата,
по които се отразяват звездите!
Безсмъртни спомени се лутат в главата ми
и не ме оставят намира сега…
Мисля само за съдбата ми
и пак търся теб в нощта…
Безсмъртна любов бие в сърцето ми,
гори като огън жар… не спира!
Усещам я дори с душата си,
каквото и да стане, всичко теб избира!
Безсмъртна съм аз… и твоя завинаги…
Безсмъртие с целувката ти ми дари…
Тръгвам босонога, крещейки,
търся те... виждам те… докосвам твоите очи!
© Усмивка All rights reserved.
Безсмъртие с целувката ти ми дари…
Тръгвам босонога, крещейки,
търся те... виждам те… докосвам твоите очи!.............много жив стих и много истински....Брависимо