Напоследък питаше ме често
защо ме гледаш втренчено така
навярно предусещала съм нещо
и исках да запомня много дълго
ръката твоя протегната към мен
усмивката ти топла, чак гореща
и веничката синя на крака.
Очите ти тъй близки и познати
с кафяви точици във тях,
в които се оглеждах всяка сутрин
и търсех слънцето. И ето няма те,
но ти си жив във спомените мои ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up