Прескочих дъгата във миг на разгул,
тласък див ме превърна във струна,
потреперих и стихнах - мигът бе красив.
И безсрамен, напълно безумен.
Разлях се в екстаз, в безтегловност, Една,
до безбожност - задъхана, жадна.
Ако ти си дошъл неповикан и сам
си готов за среднощно разпятие.
Зачервена от срам и Луната се скри -
изтъня, зад ждрелото се спусна.
Аз премрежвам отново греховни очи,
а ръцете в криле се превръщат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up