Безсъние. А споменът ме носи на ръцете си.
Станиолени дворци и смях. Надвиснал дракон...
И Вавел! Поляците го носят във сърцето си.
И за разкош - Шопен. Намирам се във Краков.
Спускам се по релсите на запад. Без прегради.
Отгоре Сена е като двустранно сплескано море.
Духът на стар Париж, облякъл стари сгради.
Събран във гара неразпознаваема – светът Орсе.
На север рейсовете и кабините – в червено.
Театърът на Шекспир. Мюзикълът „Котки”.
А парковете вдишват и издишват. И зелено е.
Биг Бен, таксита в черно, благородни нотки. ...