Oct 17, 2008, 1:36 AM
Безсъници
Промушиха ме мисли.
Неочаквано.
Болезнено.
А ако си отиде любовта?!
Впиха се във мен като змии.
Смъртоносни.
И ми пиеха бързо от кръвта.
Заседнаха във мен като бурени.
Поправиха си път,
до моята душа.
Хаотични.
И непредсказуеми,
Изсмукваха живота,
призовавайки смъртта.
Промушиха ме снощи мисли.
Несломими,
но те не победиха любовта.
Тя ще пребъде
и ще се запази,
завинаги във нашите сърца.
Неочаквано.
Болезнено.
А ако си отиде любовта?!
Впиха се във мен като змии.
Смъртоносни.
И ми пиеха бързо от кръвта.
Заседнаха във мен като бурени.
Поправиха си път,
до моята душа.
Хаотични.
И непредсказуеми,
Изсмукваха живота,
призовавайки смъртта.
Промушиха ме снощи мисли.
Несломими,
но те не победиха любовта.
Тя ще пребъде
и ще се запази,
завинаги във нашите сърца.
© Ванина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво, Вани! Понякога се появяват съмнения, но любовта е по- силна от тях!
Поздрави! -
Благодаря, Веси!
-
"Промушиха ме мисли.
Неочаквано."
Много добре казано и почувствано...Поздрави и от мен!!! -
Миме
Маги, много си права!
Благодаря и на двете ви! -
мисли си само за хубавите неща в живота...с обич, Ванина.
-
добрееее
-
Бързо ги изгонвай тези лоши мисли!
-
Елена, Марго, благодаря ви!
Прегръщам ви! -
Любовта трудно си отива.А,ако го направи...нали все пак при тебе е била...
С обич! -
Разбира се, че ще пребъде!
Поздравления за чудесния стих!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
