Dec 10, 2008, 12:49 PM

Безсъници 

  Poetry » Love
543 0 9

        БЕЗСЪНИЦИ

 

Нощта се блъска

в прозореца.

Отворих го.

Луната надникна

предпазливо

и изгря цялата -

огромна, спокойна,

божествена...

Звездите си прошепнаха

нещо и заблестяха

по- силно.

Нощта тече през мен

и глътка по глътка

пие сърцето ми.

Нощта гребе с шепи

от моята мъка

и жадно пие

от нея...

Боли от казаните думи,

от неизречените се боя.

В тази нощ те разбрах

и изпитах страх.

Ние сме двата полюса

на безнадеждността...

Утрото се отваря

като рана.

Сънливи,

звездите губят блясъка си...

Сърцето боли от спомени,

отдавам се на мечти...

Разсъмва моят ден -

цял от неизвестност...

 

 

 

 

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??