Когато нощем никак сън не иде,
започвам бавно да броя овце.
Но все ги сбърквам!... Тюх, да се не види!...
Пък съвестно броя ги, със сърце!...
Но те пък, крастите, от ред не вдяват
и току щурат се напред-назад.
Една проблее, другите припяват...
Ми, бъркам ги!...Не съм пък автомат!...
Така не става! С друго ще опитам –
дано тогава сън ме навести!...
Идеята внезапно ме връхлита,
избухва в мене – да напиша стих!... ...