Sep 25, 2007, 2:50 PM

Безсъние 

  Poetry
702 0 22

Надникна нощта и погали леглото,
застлано със спомени стари.
Леглото, в което без шум се кикотят
любови безброй и кошмари.
Заимах се с време, умора и бръчки.
Богатство във дните безлични.
Заимах се с кръстове от дъгите на бъчви,
разсъхнати до безразличие.
В тъма не научих съдби да гадая -
все ровя в купата сеното.
Сено уж, а в него - бодли. А иглата
изгубена в много въпроси.
Защо до защо, до... "Защото" ли стене?
Сънят ми уплашен не идва.


Прости истини търся. А леглото - студено...
И нямам къде да се скрия...

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??