eva_32 (Ева Корназова)
110 774
Oct 5, 2009, 12:05 AM

Безсъние 

  Poetry
2094 0 22

 

 

                            На мислите ми в есенните тръни

                            препъна се Луната и замря.

                            Огря до дъно моето безсъние,

                            разпънато на кръст от самота...

 

                            ... видя на суетата ми черупката.

                            И голата ми нежност освети.

                            Проблеснаха копнежите пропукани,

                            а женската ми твърдост се стопи,

 

                            че плачеше Луната коленичила.

                            С трънливата си мисъл я раних.

                            А тя предсмъртно светеше в очите ми

                            и в мене с болка раждаше се стих,

 

                            преплетен с ароматите на изгрева,

                            разголен от тъгата ми по теб...

                            И благодарен също. Че те има,

                            макар и да си толкова далеч...

© Ева Корназова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всъщност толкова близо понякога...
  • В душата ти се раждат прекрасни стихове! Поздрави за тази силна поезия, Ева!
  • Когато осветя душата ти
    и мислите ти, в порив тих,
    и пратя тази нощ по вятъра
    въздишка, вместо топъл стих...

    не ми обръщай гръб, понеже
    аз съм мечтал, (веднъж ли бе)
    да падна в твоя поглед нежен
    на озвезденото небе...


  • Аплодисменти! Чисто по женски искам да ти споделя, че стихът ти ми е много близък...
  • Нежност и красота преплетени в един прекрасен стих!
  • Поздрави, Ев!

    И ако има нещо помежду ни:
    не е ли тази бясна болка само
    да сееш нежност, да събираш тръни,
    на педя-две от силното ми рамо...
  • много често плодовете на болката са прекрасни стихове.
    поздрави , Ева
  • И благодарен също. Че те има,

    макар и да си толкова далеч...
    Благодаря за удоволствието!
  • Чудесен стих.
  • Много ми хареса! Много!
  • Когато и Луната коленичи
    да те помами с погледа си плах:
    обичай ме, тогава ме обичай
    без някакви задръжки и без страх...
  • Обичните чувства раждат прекрасни стихове!
    Като твоя, Евче!
  • !!!
    Оставяш ме без думи!Много ми хареса!
  • Разкош!

    (а последните два реда ме разбиха...)
  • Вместо поздрав, Ев!

    Понеже имам само топли длани
    и някакво разплакано сърце,
    протягам ги сега през океани,
    додето всъщност твоите ръце -
    вълни изящни - се отдръпват тихо,
    отплиснали в надвисналия мрак,
    а аз оставям тези нощни стихове
    на този пуст и безутешен бряг...

    Поздравления за пъстрите мисли и въздухоотнемащи чувства. които си вплела в тази чудесна (ароматите на изгрева) творба. Ваше Благородие
  • Красива тъга!!!
    Поздравления!!!
  • Меланхолията пречи на блясъка в очите!
  • Много, много хубаво!
  • Ев... струвало си е... чудесен новороден стих! Прегръдка!
  • Обичам меланхолията въплатена в силни и красиви рими.
    Поздрави.
  • Ева, чудесна си! Поздравления!
  • красота! благодарна съм на безсънието...
Random works
: ??:??