Безсъние

Jul 25, 2007, 12:12 PM

Poetry

600 0 7

Когато притихна нощта,
тичах празна, изморена,
и надбягвах се с звездите.
А утрото със своята тъга,
ме посрещна променена
и със сълзи във очите.
******
Покри ме с мека топлина
и слънчева надежда прати
да прогони мисъл дива -
че ще дойде пак нощта
със своите дяволи крилати ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безсъние

Want to read more?

Random works