Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
Jul 25, 2007, 12:12 PM

Безсъние 

  Poetry
576 0 7

Когато притихна нощта,
тичах празна, изморена,
и надбягвах се с звездите.
А утрото със своята тъга,
ме посрещна променена
и със сълзи във очите.

            ******
Покри ме с мека топлина
и слънчева надежда прати
да прогони мисъл дива -
че ще дойде пак нощта
със своите дяволи крилати
и ще ме разкъсат жива.

            ******
Съня крадеш по малко,
всяка нощ - пореден къс
и парчетата сглобяваш.
Но ще бъде много жалко,
ако с този животински хъс
да си в него се надаяваш.

            ******
Отдавна те изгоних от ума,
навярно затова не спиш
и безскрупулно крадеш...
Недей! Остави ме вече сама!
Това, че ще ме нараниш
"Любов" ли ще го наречеш?

© Елица Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??