Не ми се спи, не искам да заспивам...

Затворя ли очи, потъвам в друг живот...

Ти пак си там и пак сълзи проливам,

сънят за мен превръща се в деспот...

И този свят е моето изгнание...

Как искам да крещя, а нямам глас...

Осъдена съм сякаш на мълчание...

Към теб вървя, но бездната е между нас...

Не ми се спи, не искам да заспивам...

Не искам да се будя пак в сълзи...

Сега при спомените си с теб отивам...

И нищо че по бузата една сълза пълзи...