Apr 1, 2011, 9:28 PM

Безсъние 

  Poetry » Other
619 0 8

Безсъние

Не мога да го стигна тоя сън.

Луната е подпряна на прозореца.

Надничам в отразената ù светлина,

изправена, като дете, на пръсти.

Иманярска жилка тайно ме влече

да се намъкна в нощната ù риза

и безразсъдно, в сънената тишина,

по пътя на Икар да мина. Близо е…

Накрая, уморена от възторг, ще спра

безумните си мисли. Във покоя

страховете си на звезден лъч ще окача.

За да се превърна във тъкач на сънища.

 

… Луната е подпряна на прозореца...

 

 

© Таня Хаджидимитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??