Горещо и тръпно, и есенно
последната нощ над нас избеля.
Таванът, картините - тъжна импресия
на празното вече легло.
Разхвърляни дрехи, събрани за път,
цигари, коняк недопит
и от ъглите - безсмислено дивата скръб.
Няма кой да потропа -
три маргаритки да ми донесе,
в сънищата моят син проплаква -
люлка, дом, дете.
Крушата на двора клоните разклати. ...