Aug 22, 2009, 5:50 PM

Безсъние 

  Poetry
716 0 2

Уморени сребристи стрели от лъчи
самотната Майка Луна ми поднася.
Заравям лице в разпилени коси.
Прозорецът стене. И се унасям.

Сънувам далечни красиви страни
(Испания, лумнала в огън и блясък).
Усмивка, въздишка. Фламенко! И... ти.
Вълните, шептящи на кули от пясък.

С целувка от вятър ме буди зората.
Далече на изток изгрява денят.
Умира сънят ми, стаил се в чаршафа.
Нима има хора, които не спят...

© Тони Пашова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отново прекрасно.
    Всъщност много хора, като мен, проспиват живота си. Но има и такива, които дори в съня си живеят, имат приключиения и се забавляват. Тези хора не пропиляват и една секунда от живота си.

    (Ти затова ли вече не се мяркаш в соварника?)
  • Уникално красив стих!
Random works
: ??:??