Сънят сред ситен грохот ще умре,
тя, всяка мисъл дава своя жертва.
Тревога. Студ. Пречупени криле.
Умиращи звезди. Любов. Надежда.
И всеки допир ражда светлина.
Необяснимо нужна. Непонятна.
Нетрайна. Уязвима. Нежността
се връща в нас. А ние сме по-жадни.
Ненужно би било да отречем,
затваряйки очи, макар за кратко.
Това, което трябва да дадем,
излишно е да искаме обратно…