Безсъние в лятна нощ...

Във лятна нощ задушна и безсънна

Безветрието дреме по листата,

а сенките размърдват се из тъмното

щом иззад облак изпълзи Луната...

Далечен гръм от самолет прелитащ

със песента се смесва на щурците,

въртиш се във леглото и опитваш

да си държиш затворени очите...

Тъй мислите се мъчиш да прогониш

и във съня сега да им избягаш,

но той подплашен скача от балкона,

а мислите за гърлото те стягат.

И във нощта безсънна и задушна,

и въздуха по-рядък ти се струва-

въртиш се сам, възглавницата гушнал,

а тялото ти във потта си плува...

Натрапливо комар край теб жужука

и стряска те от душната омая-

подплашени и мислите от тука

във тъмното отлитат да блуждаят...

... Лежиш си тъй в леглото и не знаеш:

ти сам ли се въртиш, или Земята-

не знаеш и ще съмне ли накрая,

и колко ли ще трае Тъмнината...

Коста Качев.