Безсъние в лятна нощ...

(приказка за пораснали)

                                        на Е...

С крила от вятър над Земята слиза

замислена Вселена от мечти

и се подрежда нереално близо

в съзвездия Безброя от звезди...

Денят отива си горещ и тръпнещ,

но нежен хлад довява вечерта,

не се плаши до мен ако замръкнеш –

ще е разкошна приказка нощта...

Вълшебствата сами ще дойдат, Скъпа –

дори ония ставали без нас:

и тихомълком сенки ще пристъпят

на принцове, принцеси в късен час...

Дори Духът от Лампата не може

повикан от самият Аладин,

такива чудеса да ти предложи,

щом тази нощ сега я споделим...

А най-невероятното вълшебство

на лудата и толкоз лятна нощ

е, че Съдбата срещна ни естествено:

без феи, без орисници... В разкош...

Не искам да заспиваш сто години

(то все едно ще бъде да умреш!)

и за това във у́нес прегърни ме

и будни ще сме във нощта с копнеж!...

Вложи́ в нощта чаровност и кокетство,

по вятърът със смях го разпилей

и на безсънието прегърни Вълшебството

под звездният небесен полюлей!...

... От неизвестната жена открила

най-чудната от тайните веднъж,

че тя в света е най-красивата

за най-добрият от добрите мъж:

– един към друг тъй дълго сме вървяли

за да се срещнем в тази нощ и виж

щастлив ще е на приказката Края

щом ти ми се безкрайно довериш...

И ще се сбъдне днес каквото е Предсказано:

–„Да срещна най-красивата жена!...“

... Щом както в притча поколения предавана –

ти легнеш върху мойте колена...

28.10.2019.